Прочетен: 1600 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2017 12:20
Да, ама както виждате, не се получава. Референдумите у нас, макар трудно проведени, нямат ясен резултат, та камо ли той да е желан и полезен за обществото, както е идеята на пряката демокрация.
Защо се получава така и само у нас ли се получава?
Моите отговори, пък и бегло съпоставяне с водещите световни демокрации го потвърждават, че. поради съзнателните, антидемократечни, действия на парламентарните ни партии, у нас, неуспешните референдуми са наложена от закона система. От сложният за писане, изговаряне и разшифроване ЗПУГДВМС.
Предложенията за провеждане на референдум по даден въпрос по света се правят или от някоя властова структура, или от част от избирателите без осложнения и пречки. Така, без пречки , той се и провежда и отчита. В България, ЗПУГДВМС, на пръв поглед наподобява същия ред, но с уж незначителни вметки и изменения, се въвеждат ограничения, които правят желаните от суверена
/народа/ резултати непостижими. Ето някои от тези ограничения:
Инициатори за референдум по даден въпрос, според цитирания закон могат да бъдат или 1/5 от депотатите, или президента, или правителството, или 1/5 от общинските съвети, или 200 000 подписа на избиратели.Изглежда демократично, ако не беше ограничението, че инициативата се внася за окончателно решение, за провеждане или не на референдума в парламента, Така, изброените инициативи се оказват парламентарно доминирани, а инициаторите, формални и обидно пренебрегвани.
Както поясних, инициативата за провеждане на референдум по даден въпрос от 200 000 избирателя се решава окончателно от парламента. Като демонстрират,обаче, демократични намерения и подобие на западните демокрации, законодателите, все пак, внасят квота от подписи на избиратели, която да задължава властите за провеждането на предложен референдум, но тази квота е от 500 000 подписа на избиратели, която е нечувано висока. /Само в Италия са също 500 000 подписа, но при 9- 10 пъти повече избиратели, а навсякъде другаде, тази квота е много по-ниска. / Наскоро, парламента намали тази квота от
500 000 на 400 000 подписа на избиратели, с което тя си остава висока и трудно достижима./
Решаващо е ограничаващото и неепреодолимо изискване в закона
/избягвам дългата и смешна абревиатура/, участвалите в гласуването на референдума избиратели да бъдат на брой най-малко колкото е броя на избирателите на последните парламентарни избори. Подобно превишение на избирателите на референдумите, над тези на парламентарните избори не се е случвало и в България и навсяккъде по света и винаги гласоподавателите на парламентарни избори са превишавали на брой тези на референдумите. Това изискване прави референдумите, предложени от избиратели, дори когато са преодолели другите пречки, неосъществимо. При неминуемата невалидност, предизвикана при рилагането му, резултата се внася за решение от парламента, с което за пореден път парламента доминира и над вота на суверена. А това е фактически, непознат в демократичния двят, провал на смисъла на пряката демокрация изобщо.
На въпроса, кой поддържа подобен антидемократичен закон, аз бих отговорил: всичките парламентарни партии.
ЗПУГДВМС е сътворен и приет през 2009г от 40 НС и при управлението на тройната коалиция. Сътворители са преизвестни конституционни специалисти и преподаватели, депутати, така че случайни грешки и незнание са изключени и видно ограничителните текстове са съзнателно заложени. Не подлежи на съмнениеи привързаността към този закон на упрабляващите тогава партии- сътворители. Другите пък партии, тогава опозиционни, но след това задълго управляващи, също изявиха задоволство от този закон, като не направиха и опит за промяната му.
/Като се изключи само намалението на подписите на избирателите, необходими за задъжитело провеждане на референдум от 500 000 на 400 000, което упоменах./ Това затвърдява мисълта за общопартиината му подкрепа, а даже и за общопартиина уговорка за подкрепа. Неубедителни са изявленията на някой лидери за отстъпки пред народното желание, след като с години власт са имали възможност, чрез промяна на обсъждания закон, да направят народния вот задължително изпълняван от властите. И фактически е мотолявене, до пълна забрава.
Съзнателно, за краткост, пропускам редица ограничения и пропуски в този закон, определено не в полза на избирателите /като непълния конституционен и законодателен референдум, референдуми за вот на недоверие на властващите и др.
В заключение е редно да обсъдим и как да реагираме ние, жадуващите справедливост, демокрация и по-добър
живот, обикновени български граждани и то не само по обсъждания въпрос.
Активно, е мисля правилния отговор. Макар че критикуват, нашите съюзници няма да се намесят в избора ни и на властници и на решения. Това е наша работа. А демократичната общественост, мисля, би ни подкрепила в демократична борба за справедлив и желан живот. И в такава борба е успеха ни.
Бъдете здрави и успяващи!
Дано, поне, отчасти мисля като вас!