Заслужена почит оказваме тези дни на събития, натрапващи, почти, противоречия.
/Казвам "почит", а не "празник", защото "празник"  садържа празнота./
      Посещението на френския Президент, например, заедно с годишнината от Шипченската епопея.
      Едното събитие свързано с европейското единство, не точно по идеите на Русия, а другото е признание за руската саможертва за България от преди години.
      Почитта е заслужена, защото се отнася до събития, защитаващи правдини, свободи и по-добър живот, в случая, на българския народ, а не до необяснима привързаност към определена народност.
      При това, ние не ще престанем да милеем пред езиковата ни близост с Русия, например, както и пред демократичните завоевания на Франция.
      Що се отнася до днешния ден, трябва добре да оценяваме политическите изяви, както на нашето правителство, така и на правителствата на другите страни, с оглед действията им за права, свободи и по-добър живот, както за нашия, така и за всички народи, включително и собствения на всяка от тях. 
      Съзнавам елементарната логика на това което пиша, но подхванах темата, заради непрекъсващи спорове, неаргоментирано възхваляващи или обругаващи и наши, и чужди политици.
      Бъдете здрави и успяващи!

"на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"

Що се отнася до Макрон, още не сме видели, на какви глупости, простотии и мизерии е способен.

Благодаря за мнението, уважаеми kvg55!