Че са се  обезпокоили премиера и правителството, на връх нова година, по конфликта „Овергаз”- „Газпром”, не е наи-важното. И премиера и правителството, особено настоятелно и при наличието на много други кандидати, са поели задължението, да се безпокоят за доброто на страната си. Важното е, да постигнат това добро.

      Какво знаем за случая?

      Ето, преразказано накратко, мнението на премиера ни пред БТВ: Казусът с „Овергаз” било заговор срещу правителството. Целяло се чрез липса на газ за  200 000 битови потребители и много  фирми и преминавайки на ток, същите, да предизвикат срив на цялата ни електроенергийна система. Той декларира, още, че Русия и „Газпром” нямат никаква вина и че „Овергаз”, под предлог че някой им краде бизнеса, нагло прекратяват заявките на  газ за България. Но, въпреки всичко, Борисов запазва със собственика на „Овергаз”, Сашо Дончев, нормални, дори повече от колегиални отношения. Споменава и за втори вариант /без да е ясен първия/, състоящ се в договор за пряка доставка на газ, извън квотата, но с 10% по-висока цена.

      А министърката на енергетиката ни, Теменужка Петкова, ни уведомява пред НОВА ТВ, че държавата е подала ръка на „Овергаз” в труден момент.

      Посочените неясни мнения на правителството,  дават основание за много въпроси.

Нормални ли са подобни некоректни международни отношения?  Нямаме ли ние правни договори със въпросните фирми, както е редно, за да бъдат невъзможни подобни внезапни  спирания на газа ни и защо нищо не се споменава за това?  Как така и защо, категорично виновните „Овергаз” и Сашо Дончев, получават и повече от колегиално отношение и ръка за помощ в труден момент? И как така и защо, проявилите разбиране към нашите проблеми Русия и „Газпром” ни снабдяват с необходимия газ, извън квотата, но като прибавят към нашата, най-висока цена на газ в Европа още 10% завишение. И още много други.

      Аз, един от многото, редовно заплащащи, макар и със затруднение, всички утвърдени от държавните органи разходи, включително и за газ и гражданин на общество, обявено за демократично, реших да поразсъждавам.

      Участниците в скандала са двама: Руският газов гигант „Газпром” и българското частно дружество „Овергаз”. Наш представител и защитник по предназначение е правителството ни, а вероятни пострадавши сме ние, редовите български граждани.

       „Газпром” е гигантска руска компания, притежател и производител на газ, с който снабдява цяла Русия и почти цяла Европа. За България, „Газпром” е пълновластен монополист в продажбата на газ, който, за постигане на целите си използва подвластни, създадени от нея руско-български компании и привлича влиятелни наши сътрудници. В началото беше съвместната „Топенерджи” със сътрудници Андрей Луканов и Илия Павлов, а по-късно, та до сега, българската „Овергаз” с 50% руска собственост и със собственик Сашо Дончев.

      „Овергаз” и Сашо Дончев, почти 20 години, послушно съдействат на „Газпром”. Така създават и разрастват бизнеса си. Макар че са излишни, руската страна, винаги е държала на тяхното посредничество, което и помага за внедряване на високи цени на газа у нас. Спомням си един показателен случай, през по-миналото десетилетие, когато Дончев, без излишни патриотични скруполи, предизвикателно  се прегръщаше с тогавашния шеф на „Газпром”, Рем Вяхирев и то пред очите и за назидание на нашия, тогава, министър председател  Жан Виденов, на когото споменатия Вяхирев отказа прием и разговори. Напоследък, сьщия Сашо Дончев, прави някои патриотични жестове, но като се знае основната му дейност, можем да мислим, че прави опит за промяна на общественото мнение.

      И така, като ползваме малкото, което знаем и съобразяваме многото, което успешно се крие от нас, можм само до предполагаме варианти на решение на скандала.

  Най-нормално е България да не бъде ангажирана със скандала. Всеизвестно е, че ние доставяме газ от руската „Газпром”, по тяхно изрично искане, чрез „Овергаз”.   Това, трябва да е отразено във взаимните договори по подходящ начин, така че двете доставящи газ фирми да уреждат отношенията помежду си, без намеса на получателя. И сигурно е така по цивилизования свят. Но, явно, не и у нас.

      Българското правителство не е застрашено от падане, както се опасява. /Пък и даже да му се случи нещо, без правителство няма да останем./ Но, предполагам, че то няма полезни за страната ходове. Договорите сключени от него, или от предишни правителства, с двете фирми, вероятно,  са негодни да ни защитават. Възможна е и намеса на самите руснаци, за да бъдат такива. Затова, правителството ни е принудено да ръси горните нелепости и ненужни оправдания на Русия и „Газпром”. Та дано да смекчат намеренията си за неприятно решение.

      Всичките тези увъртания и бягства от логичен правен ред и точни обяснения, предполагат неприятно за нас решение. Най-вероятно ни готвят вдигане цената на газа. Без значение, дали действително има неразбирателство между  „Газпром” и „Овергаз”, или то е скалъпено за целта.

     Да споменем и нашите съюзници от запад и отвъд океана. И защо правителството не ги търси за помощ по случая. Краткият, но верен отговор, е: „защото не желаят да ни помагат”. Даже, при подобни случай строго ни  упрекват и ни обръщат гръб, като недвусмислено ни показват, че ако продължим да им досаждаме, може и те да ни „захапят от другата страна”. Любезни са само, когато ни налагат да спорим, най-често с Русия, в тяхна полза. Но за последствията за нас и тогава нехаят.

      Такива, драги колеги-блогари, са моите размисли по казуса „Овергаз”- „Газпром”. Обезкуражаващи. Дано да не съм прав и всичко завърши благополучно за нас! Защото всяко зло се понася от нас, обикновените граждани.

      Благодаря ви за вниманието. И ако  намирате мислите ми за погрешни или противоположни на вашите, смятам, че може да ме извините. Та нали сме различни свободни личности и можем, даже трябва, да мислим различно. Нека ползваме принципите на свободата и демокрацията, поне, в отношенията помежду си    

       Бъдете живи и здрави!  

Много истина има в твоя анализ, приятел. Всичко у нас е така навързано с руските интереси, че българският интерес трудно си пробива път засега, но това няма да е вечно... Време е да се възползваме от статута си, да създадем възможно повече алтернативни енергоизточници и да преодолеем тоталната си зависимост от Русия.

Демократичните промени са необходими и са свещен дълг на дълг на редовите хора, защото политиците и богатите се уядоха и са неспособни да ги направят.

Всички съвременни конфликти са за пари.
А дали "Овергаз" не дължи пари на "Газпром"?

Възможно е, но е много опасно за Дончев.
Но и тогава България си остава изряден клиент и не трябва да бъде безпокоена.