Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2017 12:11
Това беше много отдавна...Защото, сега, аз съм по-стар, отколкото тя,тогава.
Останала пълно сираче още от ранно детство и отгледана от чужди хора, тя освен видимо стара, с болнав вид, беше и напълно неграмотна, недочуваше и беше крайно религиозна.
Но, докато, обикновено не чуваше и нормален говор, то в празднични сутрини, много често внезапно, като че ли безпричинно, прекратяваше работата си, изправяше се и чинно продължително се кръстеше. Тя, недочуващата, беше чула, едвам пробилия далечината, черковен звън, които околните едвам чувахме и отдаваше достойна почит на божия сигнал.
Ние, децата, нейни внуци, вече ученици, четящи и пишещи /т.е. грамотни/, приемахме мълчаливо, но с неумело скрита насмешка, религиозните й изблици, защото бяхме получили първите категорични уроци по атеизъм в училище, които бяха в основите на философията и пропагандата за всички на народната, тогава, власт.
Но веднъж, поущрени от атеистичните си знания, не устояхме и влязохме в спор с баба:
-На кого се молиш, бабо?
-На бога се моля, не виждате ли! Молете се и вие!..
-Но бог няма, бабо- науката го е доказала- демонстрирахме знания ние.
-Как така няма?..Кой е създал човека, тогава?..
- О, бабо, науката и това доказала. Човекът е произлязъл от маимуната. -продължавахме да демонстрираме знания ние.
Баба отначало се стрестна, а после продължително се замисли, преди отново да проговори:
-Аз съм създадена от бога! А вие, както ви слушам какви ги приказвате, може и от маймуни да сте произлезли... -И възмутена ни напусна.
Запомнил съм тези думи на нашата баба... Не че с нещо са променили убежденията ми, а заради силната и непреклонна вяра на тази неграмотна стара и болнава жена.