Искам да представя някой мой виждания по тази тема,  които, до сега, не са залегнали и в програмата за саниране и в известните ми мнения на коментатори .Ще ги групирам така: за справедливостта на санирането,  за конструкцията при санирането; за корупцията при санирането.

 

                                                    1. За справедливостта на санирането.

   Поначало, обществените придобивки не ползват еднакво всички. Но пък извършваното саниране, което е на частни жилища, ползвани, по право, само от малка  част собственици и заплащано с обществени средства, съдържа подчертана несправедливост. Особено, ако се извършва в крайно бедна страна, като България. В полза на санирането са само няколко непреки обществени ползи, като: принципно пестене на енергия, подобряване облика на градовете и подобряване здравината на сградите. Като се съобразява горното и още препоръките на ЕС за енергоспестяване, смятам че можем да приемем прогама са саниране, компромисно, но не както се предлага..Според мен, конструктивното  оздравяване и направа на топлоизолация са достатъчни. Останалите, предвидени в програмата строителни дейности- направа на хидроизолация на покрива, направа на инсталации в общите части, направа на топлозахранване или газозахранване на сградата, че и монтаж на соларни панели, са фрапиращо несправедливи, при положение че по-голяма част от собствениците в страната, няма да придобият и най- елементарни подобни облекчения в обозримо време.

                                                2.За конструкцията при санирането.
     Когато се отнася за панелните сгради в България, то думата „саниране” /в превод „оздравяване”/ е много точно употребена, защото именно от оздравяване се нуждаят панелките. Това го налага тяхната конструкция, която се състои от много качествено изработени, при заводски условия, стоманобетонови стенни и подови панели , свързани помежду си на строежа с много отговорни за конструкцията заварки, на неудобни места и затова недогледани при строителствто и не толкова качествени. Като добавим и това, че тези изключително важни за здравината на сградата заварки, твърдя със сигурност, не са покрити с антикурозионна защита и с нагнетена циментова замазка при строителството, както изискваха проектите,  са подложени на ръжда и са с неизвестна, но със сигурност намалена, годност. Затова  задължително трябва да се проверят всичките заварки, а те са от порядъка 25 броя на апартамент, или около 900 броя на блок от 36 апартамента. Най-вероятно, част от тях ще се окажат с нарушена годност и е редно да бъдат възстановени /всичките нарушени, защото ако не са нужни е нямало да се правят. / И ако за проверката им има модерни безразрушителни методи, то за възстановяването им са нужни трудни операции като: разкриване на заварките чрез разрушаване част от панелите, премахване на ръждата по тях по механичен начин, направа на нова въстановяваща заварка, противокорозионно покритие на заварената част, възстановяване на разрушения бетон с нагнетяване. Затова, мисля, че „конструктивното обследване” „оздравяване на конструкцията” на панелните сгради е работа по сложна отколкото се представя и не е по силите на общини и малки фирми. Нещо повече- тази дейност е възможна само за някои научноизследоватески институти: които разполагат с техника за проверка, разработена методология за възстановяване на заварки, конструктори за преизчисление на конструкцията. Чак тогава, под техен контрол, общините и малките фирми могат да изпълнят част от конструктивните проекти и самите заварки. И разбира се всичко с приложени изчисления и костативни протоколи за състояния и качество. Не трябва да се допуска „опаковане с с топлоизолация” на сграда с непроверена конструкция. Оглед на сградата е недостатъчен за „конструктивно обследване”, защото сградите трябва да устояват и на по-редки, но силни натоварвания, като земетресенията. Оздравяването на конструкцията е най-отговорната и вероятно най-скъпата дейност от санирането на панелните сгради.
     Учудвам се, че не се ползват, даже като че ли се избягват мнения на експерти-конструктори, каквито в такива случай са задължителни. Дано ги има и съм ги пропуснал.

 

                                                   3. За корупцията при санирането.

     Знаем, че корупцията трябва да я няма, за да я има България Това важи и при санирането, защото е дейност продължаваща години и струваща милиарди. Известни са ми съмненията за приобщаване на средства от „наши хора”, „наши общини”, „наши партии”, ”наши собственици”, за схеми за изземване на собственост и печелене на избори и др., които не мога нито да обогатя, нито да отрека. Аз мисля върху това, дали нещо не може възпрепятства корупцията, независимо от старанието на който и да е. И ме спохождат някой, най- често известни  идей.
     Въвеждане на всеобщи за страната начални анализни цени на строителните работи при санирането е подходящо за случая. Изработват се прицизно от нормировчик въз основа на наблюдения и документи  и включващи всички разходи за вида работа: труд, материали, разходи за машини и инструменти, разходи за ел енерги, транспортни разходи, осигуряване на работници, данъци, печалба, други разходи. /Добра заложена печалба е 10%/. Така изготвена анализна цена се ползва като начална, наи-висока, при провеждане на търговете. Тя не ще допусне нереално високи цени на поставени фирми, ще възпира неопитните и ще ограничава подкупите, защото ще са неизгодни. Дори някой да успее да внедри приятелска фирма, ще я  облагодетества минимално.
     Многостранен безкомпромисен контрол, придружен със законодателни промени е другата необходима мярка. Смятам че още проектанта е необходимо да изработи точни количествено- стойностни сметки по въведените анализни цени.Сметките да се проверяват от избраните контролни органи и избрания изпълнител Всички възражения по стойността да се проверяват повторно от всички, а повторен спор да се решава съдебно. След съдебните процедури стойността на санирането да става окончателна. Тя да може да се променя само при скрити фактори, при бедствия или при солидни  финансови наказания на виновен. В достатъчно дълъг срок и изпълнението и стойността да могат да се проверяват от държавни ведомства и от съда, при обосновано искане. Да се променят законите и се въведат достатъчно строги възпиращи наказания и за неволни грешки и за умишлени вреди.
      Дано съмненията ми са напразни. Дано  са предвидени мерки по засегнатите от мен въпроси в програмата, които да не съм забелязал. Или пък, дано се намерят сили за реакции по време на изпълнението. Това в което съм сигурен е, че след като сме решили да правим саниране на панелни сгради, безусловната годност на конструкциите им и липсата на корупция при изпълнението правят тази дейност смислена и полезна..

                                                                  

Но искам да те попитам - ако друсне 5-а по Рихтер и блока е саниран, ше има ли виновни, ако падне?

Дори и критично, все пак е внимание- благодаря.
Правилната оценка за логиката ми принадлежи, разбира се, на другите.
Имам доста опит, но доколко ми е полезен, вярно преценяват също другите.
Мисля, че ако негодните панели се подменят и нарушените заварки се възстановят, сградата ще издържи проектираните земетръсни натоварвания. Иначе никой не знае.
Честно ви казвам, написах което знам и мисля безплатно. Ако някой, обаче, ми даде пари, ще ги взема.
Бъдете здрав и успяващ.